Годините на двадесетото столетие са свързани с активно развитие на земеделския отрасъл в сливенското село Гавраилово. ПК Пчела е дружеството, изиграло решителна роля в тази насока и оказало благоприятно въздействие за възникване и на скотовъдството. Основното училище в селото е кръстено на българския виден деятел от Възраждането Найден Геров, а през 1928-ма година отваря врати и читалище Слънце. Благодарение на него жителите се обогатяват духовно и в културно отношение. В началото на 30-те и 40-те години на века някои от селяните се оказват доста прозорливи и правят засаждане на първите прасковени дървета. Впоследствие тяхното родно място ще стане известно с прозвището Долината на прасковите. А мандрата на селото просъществува до момента, в който не е подложена на изпепеляване от страна на партизански отряди. През 1960-та година е построена фабрика за консерви, като това е първата стъпка към осъзнаването на ползи от отглеждането на праскови. 6 години по-късно започва износ на продукцията.
През годините Гавраилово преживява спадове и върхове в отглеждането на прасковите и интереса на инвестиции в тази сфера. Поне към днешна дата нещата изглеждат благоприятни, като за това спомагат два основни фактора. Първият е доброто стратегическо разположение на селото, което позволява да се отглеждат близо 1 000 декара от плода. На второ място е близостта с консервения комбинат Фрукто – Сливен. А и като цяло прасковата е утвърдена култура за жителите, които обичат своите традиции и досега се грижат отглеждането да не секва. Редовното годишно събитие е свързано пак с прасковените насаждения и се нарича Златна праскова. Този празник сигурно наподобява донякъде този на черешата в Кюстендил, където пък е центърът за отглеждане на череши,ябълки и други овощни култури.Още през 1866-та година в селото е открито първото училище от типа килийно, така характерно за епохата на Възраждането. През 1950-та година е построена нова училищна сграда, реставриране на която се извършва 26 години по-късно. Учебното заведение позволява на учениците да се учат там до завършването на осми клас. Две здравни заведения обслужват жителите при проблеми от медицински характер, а за малките деца функционира детска градина на целодневно работно време.
Консервената фабрика в Гавраилово се построява с оглед намиране на повече работни места за местното население. Близо 1 000 души се трудят в нея, когато тя работи най-усилено и достига добри нива на развитие и производство. Череши, круши и праскови се произвеждат там под формата на компоти, като плодовете са предварително обелени. Освен това нектарът от тези плодове се изнася в редица европейски страни, като например Австрия. От балканските съседи Румъния се възползва от нектара. Облагородените за района лози са в размер на два милиона. А напоителната система Средна Тунджа има отделен участък в селото, който се нарича напоителен канал М1. През 60-те години се набляга на строежа на обществени сгради, като освен читалище, врати отварят пощенска станция и сладкарница. Библиотека и ресторант също вече са на разположение за местните жители, а не на последно място има и телефонна автоматична централа. В спортно отношение се изграждат стадион и плувен басейн, чийто размери са 25 на 12 метра.
